Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | На четири години Гошко вече беше наясно, че момиченцата не са като момченцата, но искаше да се увери, по-точно искаше по-обстойно да разгледа онова непознато нещо, с което момиченцата се отличаваха. Беше лято и децата тичаха по гащички в общия двор. Гошко си беше набелязал двегодишната Ани и кроеше хитри планове как да я накара да си събуе гащичките, за да може да разгледа спокойно интересуващото го. Разбира се майка й не трябваше да види, а хлапето не трябваше да се усети, че прави нещо нередно.
В единия край на двора някоя от домакините на многолюдната къща беше забравила голям леген. Гошко бързо съобрази, че това е удобно скривалище. Огледа се. Други деца нямаше, а майките шетаха в кухните и от време навреме надничаха през прозорците, за да проверят всичко наред ли е с децата. Беше подходящ момент. Ако някоя майка се провикнеше, Гошко щеше да се обади: “Тук сме” и всичко щеше да утихне. Значи сега трябваше да привика Ани.
- Ани, виж, ей там има един интересен леген. Хайде да идем до него.
Ани за миг се поколеба, но баткото я хвана за ръка и я поведе. Стигнаха да дълбокия леген, който стигаше до гърдичките на Ани.
- Хайде да се скрием вътре – предложи Гошко.
Той беше едро и силно момченце. Приклекна, повдигна Ани, и я прехвърли в легена. Тя се огледа тревожно, но в следващия миг Гошко също влезе.
- Е-ха – възкликна подкупващо той.
Гласът му беше малко неестествен. Момиченцето усети това и се почувства несигурно.
- Хайде да си свалиш гащичките!
Ани буквално зяпна от изненада. Усещаше, че правят нещо нередно без да е наясно какво. Гошко не се предаваше.
- Срамуваш ли се? Я виж!
Гошко сръчно смъкна гащичките си до коленете.
Ани закова поглед в непознатия и неподозиран момчешки орган. Замря и остана дълго неподвижна сякаш някой зъл вълшебник я бе докоснал и омагьосал. Какво е това, което имаше Гошко? Съзнанието й попиваше всяка подробност. Долу ниско на коремчето имаше дълбока гънка, после мястото се издуваше и накрая се удължаваше. Ели недоумяваше. Какво беше това? И зад него висеше нещо друго, нещо топчесто.
- Разгледа ли всичко? – извади я от вцепенението гласът на Гошко.
Момчето се чувстваше голям батко, който владееше положението. Беше горд, че има с какво да изненада симпатичното хлапенце. А сега беше негов ред да види!
- Интересно ли беше? Сега ти! Хайде, покажи ми! – настоя той.
Ани се почувства неловко. Нещо й подсказваше, че не е редно да са тук и е да се оглеждат. Но в същото време някаква неосъзната справедливост я подканяше и тя да направи като Гошко… Защото и той…
Ани хвана с пръсти ластика на гащичките си, изви срамежливо глава вдясно… после ги смъкна… Изправи се и остана известно време с извита глава, забила поглед надолу и колкото може по-назад… Не се интересуваше от реакцията на момчето. Усещането за нередност я правеше неспокойна. Цялото й същество искаше да избяга и тя бягаше, бягаше, бягаше… с погледа си.
Гошковият глас отново я върна в реалността.
- Хайде, готово!
Той беше свършил с оглеждането. Внимателно й помогна “да се облече”, а после и да излезе от легена. Затича доволен и безгрижен към къщата и забрави за нея. Тя тичаше след него, но се чувстваше изоставена и пренебрегната.
Никога по-късно не можа да си спомни как и кой й е обяснил за разликата между мъжете и жените. Как е реагирала? Дали го е свързала с преживяното в легена на две години и половина.
По-късно като девойка, а и като жена Ани се чувстваше некомфортно, когато останеше насаме с някой от другия пол. За нея това беше необяснимо. Тя се упрекваше, ядосваше се, повтаряше си, че е нелепо… Голям човек е… Дори когато беше с някой харесван и желан младеж, тя се чувстваше неспокойна, несигурна и неадекватна. Без да разбере обръщаше глава и мислено бягаше, бягаше… Някъде дълбоко в подсъзнанието й беше заложена програма – ако си с някой от другия пол, той ще те накара да направиш, каквото иска, а после ще те забрави. Винаги, когато беше насаме с някого, поведението й се ръководеше от това неосъзнато правило и тя предприемаше своето вътрешно бягство. Така се разминаваше с мъжете, които харесваше, и въпреки че имаше взаимно привличане, не можеше да се отпусне и да постигне пълноценна интимна връзка.
Публикувано от alfa_c на 14.05.2009 @ 15:40:44
| Сродни връзки» Повече за Разкази
» Материали от fey
Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 95465 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Хайде, покажи ми!" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хайде, покажи ми! от abcddcba (abcddcb@abv.bg) на 14.05.2009 @ 18:33:42 (Профил | Изпрати бележка) | Поредният ти силен разказ...Дълбок психологизъм и много истина...Очаквам с нетърпение следващия...Поздравления! |
Re: Хайде, покажи ми! от fey на 14.05.2009 @ 20:29:19 (Профил | Изпрати бележка) | Твоя коментар ме прави щастлива!
Сърдечно благодаря. |
]
Re: Хайде, покажи ми! от sineva на 14.05.2009 @ 23:29:47 (Профил | Изпрати бележка) | За пръв път те чета, но много харесах, Фей!
Ще прочета и останалите ти неща.
Хубава вечер!:)))
|
Re: Хайде, покажи ми! от fey на 14.05.2009 @ 23:34:50 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че си тук и че хареса, Синева! |
]
Re: Хайде, покажи ми! от mariniki на 14.05.2009 @ 23:46:32 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | направо ме разпиля...
наистина си чудесна разказвачка...и определено много мъдра,
с лекота описваш уж така простичките неща от живота...
докосна ме и ме трогна. |
Re: Хайде, покажи ми! от fey на 15.05.2009 @ 00:00:11 (Профил | Изпрати бележка) | Много се радвам на присъствието ти. Като у дома се чувствам.
|
]
Re: Хайде, покажи ми! от mariniki на 14.05.2009 @ 23:46:35 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | направо ме разпиля...
наистина си чудесна разказвачка...и определено много мъдра,
с лекота описваш уж така простичките неща от живота...
докосна ме и ме трогна. |
Re: Хайде, покажи ми! от fey на 15.05.2009 @ 00:11:57 (Профил | Изпрати бележка) | Живеем чрез "простичките неща". Благодаря за прекрасния коментар, Маги! |
]
Re: Хайде, покажи ми! от Vesan (proarh92@abv.bg) на 15.05.2009 @ 00:12:19 (Профил | Изпрати бележка) | Аз пък си мисля, че почти всички сме имали подобни преживявания в детството си. |
Re: Хайде, покажи ми! от fey на 15.05.2009 @ 01:48:08 (Профил | Изпрати бележка) | Да. И не всяко дете израства непълноценно. Има си значение и рождената настройка на детето. Подобни случки само отключват вече заложеното.
Благодаря за коментара, Весан! |
]
Re: Хайде, покажи ми! от fey на 16.05.2009 @ 02:05:24 (Профил | Изпрати бележка) | Често травмите ни пречат да изживеем пълноценно живота си... |
]
Re: Хайде, покажи ми! от iar на 16.05.2009 @ 16:09:36 (Профил | Изпрати бележка) | Фей, досега не съм видял някой да пише "за тези работи" от детството така! Това, което си написала, е удивително! Иска се, освен талант, и смелост. Ти явно имаш и двете. Затова искрено ти желая успехи!
Сега, за края. Някак не ми се връзва от чисто техническа гледна точка, като повествование, като стил... Онова, горе, за децата е друг стил, там ти е силата. Може би трябва да поставиш жената /Ани / в някаква подобна ситуация - и пак да стане с диалог - и в диалога ти е силата!...
Радвам се, че те прочетох!
Поздравления! |
Re: Хайде, покажи ми! от fey на 17.05.2009 @ 10:34:19 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за този хубав, задълбочен, професионален (вероятно) коментар. Мислех си, че диалогът е демодиран и няма да се приеме, но наистина там съм в свои води. Разказите са стари. Не бих посмяла да ги радактирам поне в този момент.
Благодаря и хубав ден iar! |
]
Re: Хайде, покажи ми! от kasiana на 23.05.2009 @ 05:03:06 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за вълнуващото изживяване
с твоите герои, Фей !!!
Наистина си майстор на разказа!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Бъди благословена!!!!!!!!!!!!!!
С обич!:)))))))))))))))))
Касиана |
Re: Хайде, покажи ми! от fey на 23.05.2009 @ 11:37:50 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря от сърце, Касиана!
Обич! |
]
Re: Хайде, покажи ми! от joy_angels на 23.05.2009 @ 19:58:53 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Фей!
Позарових се в писаните от теб неща и съм сигурна, че пред мен стои разказвач с много големи възможности!
Поздравления за този разказ - за идеята и реализацията.
Краят обаче е декларативен. Стилът е съвсем друг- все едно си излязла от текста и наяве обясняваш за какво става дума. Мисля, че би могла да помислиш за друг начин на изразяване.
Поздрави :))) |
Re: Хайде, покажи ми! от fey на 24.05.2009 @ 00:03:55 (Профил | Изпрати бележка) | Трогната съм, че си се застояла в страницата ми и че ми вярваш.
Ти си вторият човек, който ми обръща внимание за финала. Ще го имам предвид. Благодаря от сърце.
Поздрави, радостна. Харесвам разказите ти и ценя мнението ти.
Усмихната неделя! |
] | |