автор: pavl64

В пространството подвикващ глас
без очи, без нозе
забил пръстите във времето
дърво без корен, ствол в небесата
подчиняваща мисъл, повличаща в простора
стягаща прегръдка, Юдеева целувка
черното на нощта, бялото на деня
сянка невидима
има ни и ни няма.
Сме или не сме.
Дърво, пред което всеки Авраам коленичи
търси знак
дири живителен извор.
Времето пред тичинки се процежда
в едно със земя се слива
по ръба на дните.