автор: esme

Все така
недостояла стои,
в очакване
да се стопи
страха и, че е.
Мъртъв.
От години.

Недочакала дочаква
само празни кораби
туристи,
да пипнат
вечната любов
с опашка.
И чайките
стълпени по главата
да срешат
каменните и коси,
така и недокоснали
Морето.

Непроменено се променя
лицето и
след всеки прилив,
олющено се взира
в сините балкони,
за него
тъй близо до брега,
да и помаха.

Все тъй ,
закотвена на кея
недообичана обича,
удавникът
отдавна чакащ нея
на дъното
да стане пяна.