автор: MarinaD

Тръгваш ли вече?! Време ли стана?!
Стой още малко! Бързаш?. . . Добре. . .
Искам да върна времето някак.
Искам да станеш отново дете. . .
Искам към мене пак да протегнеш
широко разперени, малки ръце.
В очите ти пак денят да се смее. . .
Но детството свършва, сине, а днес
дързост младежка криле ти е дала.
Тръгвай! Политай сега!
Пред тебе пътеката в път е преляла
и, някъде там, те очаква света!
Доброто отвсякъде взимай назаем,
а щом е възможно-го връщай стократно.
Към слънцето гледай. От бури не бягай.
/ Злото идва, понякога, с лекия вятър. . . /
Решиш ли да литнеш- огледай земята. . .

Но. . . ти вече тръгна усмихнат във мрака!
На добър час!
Когато се връщаш- аз тук ще те чакам. . .