Тъгата - речен нанос ситен пясък,
седеф от мидени черупки,
следобедните издължени сенки
от свещите на цъфналите кестени,
селски двор, обрасъл в люляци,
къщи, във които си живее тишината,
дънера на някогашната череша -
в детството ми стълба за нагоре,
думите на пустотата
в старото училище...
Има роден дом тъгата,
там където
заличава пътища тревата.