автор: pavl64

То идва от някъде и някъде отива
празна шушулка със семе неродено
празни длани, безплодно поле
мера без трева родена
пресъхнала пустиня
къща без адрес, път без посока.
Късна доба, писък на сова недочут
безлунна нощ, пространство без въздух
дърво без корен.
Кораб за някой нов Ной
пресътворен от земята
от слънце недокоснат.
Майчино леговище за някоя твар
песен недописана
море, в което се влива
потокът от всяка дума.
Жокер в ръката на живота
опияняваща мисъл
лукава, ласкателна
омайваща с магия.
Доверчивост, пътя пресичаща
празно пространство
вакуум във Вселената.
Птиче в кукувиче гнездо.
Пространство, затворено в обръч.