Хич недейте ме мисли,Господ ме мрази
и това ми харесва.Вече нямам съмнения .
Любовта безпричинно от всичко ме пази.
Може би и дължа едно-две извинения.
Но сега ги отлагам.Знам, че няма невинни.
Свободата обича да блудства с апостоли.
А късметът без повод си търси причини
криминално почти да ми дойде на гости.
Нека дойде. Отдавна не съм го напивала.
Не е редно късмет да си псува късмета.
После нека твърди, че не съм му отивала.
и пияно да ревне на „На многая лета”.
Да ми вдигне ръка. И за миг - цяла вечност
да ме мрази. Нали съм последна обида…
А пък аз,изтрезняла след тази човечност,
ще излъжа , че няма да си отида.