Тя стоеше на ръба на реката, изгонена от всякъде, мечтаеше,
за мигът в който ще се случи вълшебството.
Тя имаше себе си, брега и изгревите и как леко докосваше ги с чар,
вярваше в сънища...
Понякога-толкоз понякога “Колкото девет лета” тръгна към никъде-
-"Където живеят мечтите".
Тръгна към Там, между река и бряг приютила душата си в една малка
хартиена лодка.
Оловен войник, стиска в сърцето си - дали още вярва на приказки?
-Защо, войниците ти Царю,
са тъй далече от замъкът ти…!?
12.05.09г.
-На дъщеря ми!
-"Гледай звездите в нощите си трудни"