автор: tiamat

Бяла стая с мъничък прозорец...
къс небе, облечен във стъкло
Човекът там не чака и не моли...
животът гасне бавно на легло.

***
Сива улица, окичена в неоново,
равни крачки мерят всеки ден.
Въздухът е тежък - до оловно
и отровата му натежава в мен.
***

Черен град, облечен във панелно
е заключил вятърът в стени.
Почернели са лицата и безцелно
преминават в следващите дни.