автор: kasiana

По каменната стълба може би е тичала
девойка с абаносови очи…
Дали на мене е приличала?!
Дали в скалата още
стъпката ù не личи?!

ХХХ

Край дряна, сплели зид о зид –
езически и православен храм.
И руините им са причудлив хибрид!

Дали не Тангра, изоставен, сам -
във сляпа нощ не е подпалил
трикорабната църква на Христос,

за да възкръсне сред пожара
езичникът от роба бос?!

ХХХ

Върху отвесната скала препуска
тринайсет века българин на кон.
Дали е Испор? Или Омуртаг?
Скалата хруска
под тежкия невидим ескадрон.

И копието, в звяра враг забито,
тринайсет века здраво го държи.
А този враг в епохите е слтал
България от всичките страни.

Той с кръстоносен шлем
и ятаганен писък -
земята ни във пепелища
е превръщал неведнъж…
Но в пепелищата прераждал се е Испор
със конницата своя –гъста ръж!

Той през отвесната история
на българското племе
лети, подобно пусната стрела…
И в смелия си полет род въззема
към раждащата се в небето светлина.

1979 г.