автор: alisa

Не знам защо е тази масова истерия
да се запишеш точно над интригата,
да си й най-избраното заглавие.
Убождам се на себе си, търкалям ябълка.
Навътре я търкалям към бодлите си,
Едната половина е за него.
Той ми е кактусовата ракия,
не ми достига никога да се напия,
но винаги е мое вдъхновение
да скоча през оградата на космоса.
Седя и с пипалцата си докосвам
това, което няма да родя наистина.
Безумно ми отива да съм бременна.
Докато майките разхождат ембриони
и гордостта си, и върха на сладоледа,
аз раждам него, възкресявам го. И моля,
не ме дъвчете точно след вечерята!