автор: thebigplucky

Един ден ще си отида от този град.
От тези улици изпълнени с мълчание.
От този влак, който вечно заминава.
От гларусите, незнаещи защо плачат.

Ще извървя улиците бавно, без да бързам.
Ще се сбогувам с масите, с дърветата, с кафето.
С онзи прозорец, който свети до разсъмване.
И с онова момиче, което рисува портрети.

Ще се сбогувам с циганите, седнали на тротоара
и с бирата им, никога не останала мълчалива.
И с пазара, нехаещ за никого -
особено за тези, които си отиват.

Ще тръгна праз нощта
- да не помъкна сянката си.
Шумът на морето, убиващ ме безпощадно
и онази тиха уморена печал
на стареца, дето мете сутрин площада.

Ще си тръгна, без да кажа на никого,
уморен от спомени, от образи и усмивки.
Ще се моля никой да не ми напомни,
че тук написах най-хубавите си стихове.

Един ден ще си отида от този град.
Един ден наистина ще си отида.
Завинаги.