автор: alisa

На края на вселената
се срещаме.
Изобщо не си търся
оправдания.
Мълчим за нещо,
нещо важно става,
пропускаме го.
Аз танцувам есенно.
След ритъма ми хукват изречения
и много тишина, и запетаи.
Мълча те
и си мисля същевременно,
за незначителности,
за червилото ми,
за вчерашните сънища наяве,
за факта,
че пропускаш да ме питаш...
Без пропуски се вмъкваме в сценария.
Нахалост.
Спъваш ме в ремарките.
Заради теб
съм длъжна да се сетя -
бюджетът е оскъден за дубльори.
Ама и аз, какви ти ги говоря,
като си зная как ми се усмихваш.
И край на думичките
и на всичко мъдро.
Късметът е глупак.Не му се сърдя,
че все виси на гости във съседите.
Пътуваш. Явно е неделя.
Иди да видиш вятърните мелници
и вместо мене погали дърветата.
И те тъгуват.
Вслушай се в историите им...
Останалото
друг ще го повтори.