автор: Astis

Мистериозната жена
          върви

захласнато-красива,
усмихва се на мисълта,
                    че вън е есен...
          и се слива цветът и
                    с нейната коса..
От образа й умножен
                    избухват
безплътни улични стъкла,
прииждат клонингите-феи
          в очите сиви на мъжете
          натежали
                    от копнеж по нея
и по седефената плът
отровена
с лъстта
от Змея

изпаднала
от рая Ева,
прокълната за земен път –

          да предизвиква Епопеи

          и много други ветрове
          във урагани да се слеят

          и пак да я завърнат горе
пре-чиста
и пре-о-светена

при Бог
на Седмото небе.