автор: traveller

В отговор на "За любовта - 255" на amfree



Аз ще те съдя.
Не защото мога
и не защото пак си се решил,
да не разбираш,
или да си сложен
и в грешни преспи да си ме
открил...

Ще те обичам,
даже да си грешен,
но грешките ти
няма да прощавам.
Ако не видя всичките човеци,
които пред ума ми предвещаваш,
да се събуждат -
в твоите очи...
Това е, пред което се предавам
и малко е наивно да ти давам,
но моля се и Бог да съгреши...
И да ми прати правото да виждам
в усмивките ти сбъднатото идване
и правото да тръгна след сълзи.
И правото да бъда дълго срещан
и влюбен зад протритите завеси
на утре, от което сме добри.

Съди ме, за това, че превъзмогвам
дареното ми право да те пиша
и те целувам, и ще те въздишам
когато си решил, че съм безбожен
и нямаш избор - пак ще сме сами...