автор: alisa

Ето, дойдох. Престани да ми пишеш отсъствия.
В кризата Господ остърга последната кал.
Дълго я мачка, а тя му полепва по пръстите.
Слух е това, че от мъжко ребро ме създал.

Та затова, като честно надничам в очите ти,
(не, че съм доктор) но зад твоите очила,
виждам как тези войничета левкоцитите
вече се готвят за бой с всички чужди тела.

Много съм чела за донорство. Ще ме прощават май,
но благородството има и друго лице.
За да е по-милосърден и истински този край,
ти подарявам душа. И към нея - сърце.