ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: pwrfmind
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14136
Онлайн са:
Анонимни: 435
ХуЛитери: 0
Всичко: 435
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Естествената светлина показва гроздето, а светлината на мисълта – как да се приготви виното, което се съдържа в гроздето....
Йоан Екзарх, „Шестоднев”, „Слово за първия ден”
Днес срещнах ангел. Не вярвате ли? Знам, че понякога истината звучи най- неправдоподобно, но това, което ще ви разкажа, ми се случи в действителност.
Блажен есенен ден е. Влизам в градината на едно бистро и отмествам с очи, като нетребени зърна, посетителите. Не след дълго съзирам бяла аура /това, което за повечето хора е просто посребряла коса, за мен е мека, едва доловима светлота/. Познато лице ми се усмихва. Виделината се усилва и аз осветена от нея, проблясвам като слънчево зайче. Преди да се опомня, молекулите на думите и смехa ни се смесват. Отделят топлинна енергия...
Виждам Ангел за втори път, но го познавам от книгите му. Поласкана съм от факта, че след като не е излизал вече месец от дома си /заради пиесата, която пише/ се съгласи да се видим за малко. Споделя, че му остава да съчини само финалната страничка на произведението си. Развързваме душеприказни ветрове. Политваме със слова, в които струят невидими сияния ... Не след дълго се разделяме. Изпращам го с молитвено пожелание- Бог да му изпрати светоносен ангел, който да украси завършека на новата му творба с най- възхитителната вселена . Сбогуваме се. Ангел се отдалечава и аурата му избледнява.
След час вече съм в автобуса - залюляна в реално презпланинско шосе и пилотираща в просветлените писти на въображението. Но не забравям да излъчвам чисти молитвени думи за Ангел. Заета с вътрешните и външните пътища, почти не обръщам внимание на хората около мен.
- През зимата умря горилата в зоопарка - казва детско гласче, което седи вдясно от мен.
Но аз съм твърде далеч, следя надпреварата на връхлитащите ме с бучене мисли.
-И знаеш ли защо? Защото забравила, че не е в джунглата и трябва да заспи.
Тези забавни разсъждения си открадват попътно една от усмивките ми. Натискам дистанционното и сменям програмата. Но чувам и малчугана- пее авторска песничка, която се състои от една дума:
- Автобус, автобус, автобус, а-а-автобуус, авто- буус, авто- буус, авто- авто- авто- бус...
Детето млъква за миг, замисля се и ме уцелва с въпрос:
- По какво си приличат авторът и автобусът?
„ По пътищата- профучава като състезателна кола отговорът в мен.”
Отварям уста, за да го извадя от вътрешния си тунел, но автоматичната спирачка за възрастни се задейства и ме оставя без дъх и с вкочанени бузи.
- Не знам - казва разсеяно седящият отпред женски гръб.
Решавам, че когато влизам в себе си, трябва да оставя едното си ухо будно.
Автобусът уморено и задъхано започва да се изкачва към един от виадуктите. Момченцето от предната седалка отново ме принебява при себе си.
- Бабо, бабо, къде е иконката?
- В раницата. Защо ти е?
- Как защо, не виждаш ли, вече сме на небето?
Детето изважда малка, двойна икона с образите на Дева Мария и Иисус. Отваря я, доближава устни, прошепва нещо и я затваря. С дясната ръка я допира до ухото си:
- Ало, може ли да говоря с Бог?...Защо?... Моля Ви!...Моля Ви, нека да е сега, не друг път!...Е, добре... Не, не лека нощ, а чао!
Автобусът започва да слиза.
- Значи сме били на долното небе- казва малкият с разочарована въздишка.
Бабата грабва иконката и я слага в своята чанта.
- Не, не ми кради кръста! Желанията го очакват.
Заглеждам се в самотните къщички на отсрещния хълм. Приличат ми на цвете боднато в рошав ергенски калпак. Питам се дали хората от тази горна земя са чели цветния закон на дъгата и дали им е позволено по нейните жици да изпращат до по- висока кота пастелните нюанси на мечтанията си.
Тъмниното с вакуум ни отнема от магнетичните пазви на гледката. Влезли сме в утробата на тунел.
- Тези врати са направени от демони- връща ме отново при себе си хлапето. - Те се качват тук, за да вземат деца. Най- много обичат да крадат големи деца.
"Прав си!- съгласява се една забавила движение мисъл. - Колко много „големи деца” са отмъкнати завинаги, защото адреналиново са натиснали педала на газта и са превишили скоростта на живота."
Докато размишлявам върху казаното от момчето, то вече е извадило от найлонова торбичка един грозд и продължава да изрича осенилите го словца:
- Грозденцето е просто водичка. Блага водичка. Не е изкуствено, защото ни е дадено от Бог. То е най-сладко на света!
Безсмъртният плод овкусява предположението ми. Досещам се, че може би пътувам в разказ. Оглеждам пътниците. Те четат, разговарят, спят... Сякаш не забелязват случващото се. Дали са реално съществуващи хора? "Господи- изправя се най- откровеният ми глас.- Какво направих? Сигурно не Ти се молих правилно? Толкова много исках да пратиш ангел на Ангел, но явно в прибързаността си съм объркала нещо и Ти си го пуснал на мен. Моля Те, помогни му, той повече се нуждае от подкрепата Ти!"
Влизаме в София, а аз все още не мога да се престраша и да разменя няколко думи с детето. Но то изведнъж, като по команда, става. Излиза на пътечката между седалките. Минава покрай мен. Улавям подарения миг на смелост и го заговарям. Разбирам, че е на шест години и се казва Иван Георгиев. Става ми ясно - двама светци наливат мъдрост в името му. И докато си говорим за Витоша и Рила, виждам, че сме влезли в авто-гарата ;).
Прибирам набързо в дамската чанта тефтера и книгите си, те винаги са ми под ръка. Грабвам куфара и забравила за тежестта на товара, тичам след изгубващите се в тълпата баба и внуче. Без да усетя казвам нещо на жената и питам детето:
- Може ли да те прегърна?
То кимва с глава в знак на съгласие. Нагушвам го и прошепвам в ухото му:
- Прекрасен си- ангел с ум на светец и душа на дете! Може ли да разкажа за теб на приятелите си?
- Да- отговаря едва доловимо.
И поема теглен за ръка, като няколко пъти обръща към мен любопитството си.
Сядам до нахвърляния хаотично багаж. В потира ми се разлива светлина. Отпивам от виното й и проумявам. В този ден Небето е слязло в мен и е опиянило дъха ми. Сипало ми е отлежало тайнство. За да разбера, че ... когато някой изкачва най- високата планина, за да се помоли искрено за друг човек, той всъщност се моли за себе си.
------------------------------------------------------------------------------------------------
19.04.2009г.
Публикувано от alfa_c на 06.05.2009 @ 19:10:06
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Грозде от ангел" | Вход | 20 коментара (41 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Грозде от ангел от doktora на 09.05.2009 @ 12:38:09 (Профил | Изпрати бележка) | !...пак прочетох...какво да ти кажа...
разказвач си от класа, то е ясно...
и пия светлина от грозде...посадено от Ангел небесен...
Защото там е истината, мила, омайна омая:))) |
Re: Грозде от ангел от Omaia на 12.05.2009 @ 16:19:33 (Профил | Изпрати бележка) | Само правя разказвачески експерименти.
Благодаря, док!:) Гроздово да е лятото ти.
За да пият слънце зърната на дните ти! :) |
]
Re: Грозде от ангел от Omaia на 13.05.2009 @ 01:04:02 (Профил | Изпрати бележка) | Не съм сигурна, че се получава, но благодаря! :) |
]
Re: Грозде от ангел от sineva на 07.05.2009 @ 15:47:18 (Профил | Изпрати бележка) | ,,Двама светци
наливат мъдрост в името му...,,
С този текст ти си казала всичко, Омая!
А аз ти се възхищавам!:)))
Прегръдка!:))) |
Re: Грозде от ангел от Omaia на 08.05.2009 @ 16:44:25 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Синева!
Прегръдки! {} |
]
Re: Грозде от ангел от Omaia на 08.05.2009 @ 13:08:16 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че пак си тук с добрите си думи, Маги! :)
|
]
Re: Грозде от ангел от mariq-desislava на 06.05.2009 @ 23:23:48 (Профил | Изпрати бележка) | Много, много пъти го четох и не мога да не ти се възхитя, честно.;) |
]
Re: Грозде от ангел от voda на 06.05.2009 @ 21:57:30 (Профил | Изпрати бележка) | Човечност и мъдрост!
Поздрав, Омая! |
Re: Грозде от ангел от Omaia на 07.05.2009 @ 23:15:20 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за добрите думи, вода! :) |
]
Re: Грозде от ангел от joy_angels на 06.05.2009 @ 21:50:49 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Омайнице, с най-чистите си сълзи. Друго нямам. |
Re: Грозде от ангел от Omaia на 07.05.2009 @ 19:14:07 (Профил | Изпрати бележка) | "с най-чистите си сълзи. Друго нямам."
Ех, вие ангелите дори не подозирате
колко светла е силата на имането ви. :)
Благодаря ти! :) |
]
Re: Грозде от ангел от PAMA на 06.05.2009 @ 21:43:32 (Профил | Изпрати бележка) | Нужно ми беше да прочета това - точно днес.
Поздрав :) |
Re: Грозде от ангел от Omaia на 07.05.2009 @ 16:39:46 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, РАМА!
Тъй като вече споменах, че историята
е реална, ще ти споделя, че когато се
прибрах се обадих на Ангел, беше
завършил пиесата си. :)
Дано светоносен ангел окрили и теб!
Поздрави! :)
|
]
Re: Грозде от ангел от Omaia на 07.05.2009 @ 02:32:52 (Профил | Изпрати бележка) | Няма нужда от повече думи,
радвам се, че си тук, Лили! :) |
]
Re: Грозде от ангел от Omaia на 06.05.2009 @ 20:46:37 (Профил | Изпрати бележка) | Извинявам се , но съм изпуснала едно ЗА накрая и смисълът се губи.
Да се чете:
"...когато някой изкачва най- високата планина, за да се помоли искрено ЗА друг човек, той всъщност се моли за себе си. " |
Re: Грозде от ангел от dandan на 06.05.2009 @ 20:21:58 (Профил | Изпрати бележка) | Може ли да те прегърна?
За първия ти разказ, събрал толкова човешка топлина, Омая. |
Re: Грозде от ангел от Omaia на 07.05.2009 @ 01:21:46 (Профил | Изпрати бележка) |
Не знам дали е разказ, но ти благодаря за подкрепата, Дандан! :) |
]
Re: Грозде от ангел от Omaia на 06.05.2009 @ 21:56:56 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за прочита, Алиса! :) |
]
Re: Грозде от ангел от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 06.05.2009 @ 19:20:03 (Профил | Изпрати бележка) | ОМаяяяя!
И ти - най-после разказ!
И пак ангели или по-скоро Ангел!
Има ли по вашите места Омая такива чудисии?
Оказва се, че се сращат, щов си го видяла,
а аз си мислех че само при мен ми се привиждат!
Значи това е още едно доказателство,
че тия неща съществуват.
Много ме радваш с този разказ,
Омая.
Успех в това ново-старо пространство!
До нови срещи там...
Омая!
И честит Гергьовден!
СГНР.
|
Re: Грозде от ангел от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 06.05.2009 @ 21:08:34 (Профил | Изпрати бележка) | Ама така ме стресна с този разказ, че ти написах коментар веднага,
от раз и с куп грешки... то нотбукчето ми е миниатюрно - така де,
- като GSM е, а и си пиша от време с грешки - нали не гледам екрана,
а и чукча - писател:))))
Та тук оправих малко коментара, за да не ми шибнаш една двойка в бележника, като другарката Димитрова за картофообразните О-та :)))
Омая.
:)))
Следва коментара:
ОМаяяяя!
И ти - най-после разказ!
И пак ангели или по-скоро Ангел!
Има ли по вашите места Омая такива чудесии?
Оказва се, че се срещат, щом си го видяла,
а аз си мислех, че само при мен ми се привиждат!
Значи това е още едно доказателство,
че тия неща съществуват.
Много ме радваш с този разказ,
Омая.
Успех в това ново-старо пространство!
До нови срещи там...
Омая!
И честит Гергьовден!
СГНР.
:)))
|
]
Re: Грозде от ангел от Omaia на 06.05.2009 @ 21:39:32 (Профил | Изпрати бележка) | Нямаше нужда от "превод", Милчо. :)
Разбрах те. Това наистина е първият ми прозаичен опит.
Затова ти благодаря за подкрепата.
СНГР! :) |
]
Re: Грозде от ангел от Omaia на 06.05.2009 @ 23:39:07 (Профил | Изпрати бележка) | Е, хляба го месите вие,
по- опитните разказвачи,
ние само опитваме от него. :)
Благодаря ти, Джезке! :) |
]
Re: Грозде от ангел от LATINKA-ZLATNA на 15.05.2009 @ 00:42:30 (Профил | Изпрати бележка) | !!!
Прегръщам те, Омая! |
]
Re: Грозде от ангел от voda на 16.05.2009 @ 01:04:09 (Профил | Изпрати бележка) | В този разказ има много мъдрост.
Преписах си последното изречение.
И ще го помня.
Благодаря, Омая! |
Re: Грозде от ангел от Omaia на 16.05.2009 @ 02:19:31 (Профил | Изпрати бележка) | Аз ти благодаря, Вода!
Бистро да ти е! :) |
]
Re: Грозде от ангел от kasiana на 20.05.2009 @ 20:34:18 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепенразказвач си, Omaia !!!
Бъди благословена!!!
Касиана |
]
Re: Грозде от ангел от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 30.10.2009 @ 14:18:04 (Профил | Изпрати бележка) | За първи път чета твоя проза и съм ужасно силно впечатлена, ОМайче!
По моему, ти трябва да се пробваш на това поприще, ще имаш голям успех!
Не с молитва, с пожелание за теб и успехите ти!
и с обич!!!
:-) |
Re: Грозде от ангел от Omaia на 30.10.2009 @ 14:37:35 (Профил | Изпрати бележка) | E, това беше само опит, Женка! :) Благодаря ти! Обич и за теб - от мен! {} |
]
Re: Грозде от ангел от anpas на 12.11.2011 @ 21:31:35 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно е .. ангелско!!!
Ангел те поздравява!!!!!! |
Re: Грозде от ангел от Omaia на 13.11.2011 @ 10:05:15 (Профил | Изпрати бележка) | И ти заслужаваш чепка от гроздето, Ангеле. :)
Благодаря! |
]
Re: Грозде от ангел от Omaia на 13.11.2011 @ 11:33:25 (Профил | Изпрати бележка) | Не толкова добре като теб, secret_rose.
Моят текст е просто опит за писане на проза.
Благодаря! |
] | |