автор: iar

Разпилявам се ден подир ден...
Разпилявам се бавно.
Разпиляват се чувствата ми.
Разпиляват се мислите ми.

Опитвам се да ги събера:
една е в София,
друга в Пловдив,
трета в Бургас,
а четвърта във Враца...
Има и в Америка,
някои са стигнали до Бога,
а другите са отишли
и по-далече...
„Момче, казва Той,
разпиляваш се ден подир ден –
събирай си ума!
Каквото си дробил –
това ще сърбаш...”
Боже, боже,
целият се разпилях!
Толкова съм разпилян,
че и Господ не може
да ме събере...