Когато ехото от твоя смях прелита
и хвърля сянката си над реките летни,
побързай, славей – вечността е скрита
оттатък залеза в луксозна клетка.
По мостове от щедри сенки ще се мъчи
душата ми приживе да страни от рая.
Не бързай, залез, пестеливо слънчев –
душата ми със славея играе.