На любовта не й достигат думи.
На думите любов не им достига.
И няма нищо общо помежду им,
когато закъсняло се настигат.
Преди да се разминат се споглеждат.
Разбира се, че думите флиртуват
на любовта със смешната надежда.
А тя очовечено се преструва.
Преструва се дори, че се преструва.
Почти си вярва. Знае си обаче,
че страшно иска ти да я целуваш.
Така го иска, че ще се разплаче.
А думите не вярват в чужди думи.
Да вярваш, казват, че било изкуство.
И предпочитат да са само умни.
Напатили са се. Какво ти чувство.
И затова, преди да се разминат
и всеки наобратно да затича,
да знаеш, че във пет и половина
и с думи, и с любов съм те обичала.