Запролети.
Животът се възражда -
във стрък зелен
и във напъпил цвят.
Пръстта е топла.
И денят изгрява
усмихнат,
напоен със дъх на хляб.
В такава пролет
искам да си тръгна,
попила
тази жива красота.
И всяко лято
тука да се връщам .
Като тревичка.
Като житен клас.