Тези дума са от друга песен,
за новата мелодия
аз нямам свои.
Ще премълча.
Ще чакам
преминаващия
стих
да ме подмине,
забързан
да се прибере в цигулката-
на топло.
След поредно репетиране на струни,
дано докосне с устни
тишината ти,
облякъл в ноти
най-студения ти сън.
Не го завръщай,
Моля те недей.
Не го написах аз,
а вятърът-
разплете го
от счупените клони,
които няма да са дом за летни ноти,
а само спомен за преживяна зима.
Сега
сезоните за тях са безразлични,
но...
тези думи са от друга песен.