автор: kasiana

Утрото е ведро и мушкатено
в балконите на цъфналия ден.
Тъгите ми на лагер са изпратени-
далеч от мен, далеч от мен. От мен.

И аз вървя по улици събудени,
разтворила душа за обчта.
Сред гранките на пъпките учудени
расте и сбъдва се една мечта.

Една мечта сърцето ми целува,
подобно поглед на незнаен мъж,
и то немирно, диво в мен танцува
като вакханка в ситен росен дъжд.

И пак душата ми е пеперудена,
докосната от ангелски коси...
И нека да изглеждам, Боже, луда,
но любовта отново в мен реси...