Тук светлината е друга,
дори и слепотата го разбира,
защото безболезнено намира
всички опасни зони,
от които дори зрящите
получават големи синини,
ток в коляното или лакътя.
Тук и вятърът е по-светъл,
дори когато гали с острото на ноктите си,
оставя не белег, а посока в синьото
на онези признания,
които иначе потъват бързо
под тежестта на своята неизреченост.
Тук думата "не" e обида и
няма да я чуете,
а когато водата (която е по-светла от вятъра)
изтича през опасните зони,
всички знаят къде ще я намерят отново –
в заградената от истинските „да”
вододайна зона,
умозрително приличаща на последните очи,
в които сте отгледали огледалния си свят.