Глей тос Румео начи де мъ блъсна
Напрао мъ устаи бис душа
Мъ зяпна и ми риче: Жульету,
Що нямаш жартиери, мъ увсъ
Ма бива ли тЪка да съ остаяш
Гудина мина вече в тъс либов
А ти мъ все със тос сукман задяваш
И посли мрънкяш: що ни съм гутов
Дъ тъ убичам куту в сириал
Стегни си, мъ жина със теп пруклета
Мъ голу ич пу теп ни съм видял
За кво ли с теп съ губя , Жульету!
Ма божки, той какО се е алосал
Ши требва дофтур да му търса ут градъ
Нъли по чуздити сила митлосва
И ся щми дири жъртиери пу ...Ъзъ
Са скиприх начи, фанах се на кръстъ
Замязаф същу куту буквъ Ф
( приди туй малку скришум са прекръстиф)
Чи посли кут съ развилняф
Абей младежу, кък я мислиш
Да я дукараш с тоя кунушмак?
Ни съм ли гиздава ем чеснъ
Прид кой съ праиш на юнак?
Айш` ми съ тука жартиероносваш
Па на сабайлям щеш и комблизон
Пере ме в челу селска чест да нося
С налъми начи. Бес пардон.
Яс тос сукман го шиф у цяла зима
Кроих го баш тъй в две лета
Ко шеш мъ зе сига – земи мъ
Ко искаш – лягай си башка.