автор: x_ahav

Здрасти,Нал!

Чувствам се като изоставено дете, не като зарязана любима.
Любимите знаят защо ги зарязват, а и аз не съм ти любима.
Децата не знаят защо ги изоставят.


Майстор си, Нал.Такива панаирджийски въртележки като твоите и Господ от кал не може да направи.
Изкушават. Да се метнеш на шарено конче и да си изтървеш юздичката.
Свят да ти се завие от мелодията на оная банална латерна...Ама това, че е банална и е латерна го осъзнаваш много след това.
А сега се въртиш и си мислиш, че някой е завъртял земята заради теб и е кръстил всички малки, големи, любими и не чак толкова любими неща с твоето име.
Името ми е кратко, Нал.Това го установих, когато престанах да го чувам от теб.
И аз съм краткост, като тази панаирджийска история.
Хайде, панаирът си вдига гълъбите.
Който бил – бил. Циркът благодари на зрителите.Затова им се отплаща, но само понякога, с някой нов номер.
Като захарен памук е, Нал. Гледаш с възторг как ти точат сладка нишчица и навиват, навиват, навиват...
През това време се навиваш и ти. И забравяш да се сетиш как паяците разчитат на това, че мухите налитат на сладко.
И после е въпрос на време да се хванеш , защото и без това желанието си го имаш.
Четох наскоро, че някъде, някой открил нова популация усмихнати паячета.Така заблуждавали.
Ама го прочетох късно.Вече се бях хванала.
След захарния памук в устата ти остава послевкус на прегоряла захар и на малко горчиво.
Разбира се, остава ти и клечицата и лепкавото по пръстите.
Ако сега беше преди, с тая нищо и никаква пръчица щях да правя вълшебства. За теб, разбира се.
Щях да дирижирам възторжено хаоса и той щеше да ми отвръща с възторжен рев.
Концерт за глупачка и оркестър.
Солото е гениално. Свириш, докато те заболи от нежност израненото в пръстите. И импровизираш виртуозно, защото това е най-естественото, което можеш.Като дишането.
Ти обичаш в изпълнението на рондото да има импровизация. Не заради друго, а заради прищявката.
И аз съм прищявка. Това го видях в очите ти, когато ръкопляскаше и ти се покланях.
Благодаря за неподарения букет, Нал! И без това ненавиждам мъртви цветя. Все свързвам букетите с изпращането на ония, дето вече са ги откъснали от земята и отиват Господ да ги потопи в небесната си ваза...
Сега си тръгвам, Нал. Не ме изпращай.
Виртуозите са най-изморени след концерта. Най-вече от себе си.
И пред възторга, предпочитат самотата си, защото тя им е най-вярна и винаги ги очаква.