автор: onda

Посветено...

сърдито захапал
лулата си стара
с възлести пръсти
челото подпрял
седи там поета...
кораб с пробойна
животът е вече
самотните вечери...
вятър в листата
шепнат любовно
горе звездите
флиртуват с луната
теменужено чарвона
усмихва се земята
белеят косите
а копнежа в сърцето
все тъй е млад
не признало дните
отминали безвъзвратно