автор: Avgust_Traqnov

Мирише на пролет. И всички дървета,
подобно на младо момиче,
закичват главите си с бели венчета
и рокли зелени обличат.

От луда любов са пияни тревите,
целуват се, тихо се смеят;
заплетени в тях се подгонват лъчите
и песни за слънцето пеят.

А аз мрачен седя в бетонната клетка.
В гърдите си зимата пазя.
Завиждам на чудната пролетна гледка.
И себе си почвам да мразя.