автор: tiamat

Вали.
И в тихото, и на повърхността.
Отдавна чаках този дъжд в кафето си-
Прелива...
И в две шепи мокра тишина
се давят мислите.
Остава другото-
обратното на разума
и ми горчи...
А аз се уча да преглъщам истини
и да разчитам пътища
във вади по прозореца-
разпознавам те-
в дъжда-
като на длан
и знам,
че този дъжд е повече от миг.
Небето разсъблича тежестта си
във чашата с изстинало кафе.
Ще го допия-
с риск да се удавя
в утайката на мътната му плът.
На дъното.
А утре...
Може би ще се събудя истинска-
В две шепи преживяна тишина от дъжд.