автор: traveller

И нощ ми е. По смръзнатите срещи
се трупат овладени придихания.
Наивно кратки, топлите признания
стопяват косо всяко разстояние
и вплетени пресъхваме в горещото...

В палитрата ти няма светове
и цветна е единствено негата.
Зад нас прозира пътят към вратата
която ще ни върне непознати
и тръгнали към нови грехове...

Отварям ти с омръзналият ключ.
От алчната прегръдка на познатото
нахлува прегладняла самотата
и ръфа хищно спомена за някога,
когато на любов се бях научил...

Отново ми е нощ и се пресичам,
фронтално на страстта да оцелявам.
Ще те намеря, ще те осъзнавам
и страстите си пак ще утаявам
преди по тъмно друг да заобичам...