Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 259
ХуЛитери: 2
Всичко: 261

Онлайн сега:
:: lirik1
:: ole72

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАкомодация
раздел: Други ...
автор: nadya

Отново коридори и патерици. Нищо съществено, само едната воля за живот ми е останала и аз съм се вкопчила в нея, с каквото мога.
Припомням си наум-пета, пръсти, пета пръсти, точно както ме учиха преди двайсет години. Три пъти съм се измъквала, ще успея и този път. Всъщност като броя двете „цезарови сечения”, „лекия перитонит”, изваждането на златните пирони (тогава бях малка и нямам много спомени) и „киршнеровите игли” стават девет. Като котките, понякога си мисля, че съм преродена котка. Не точно сега, но някой ден ще ми се случи онова „хубавото”, само трябва да премина през голямата врата на очакването. Заключена е и ключалката е ръждясала, а ключът е на дъното на голямото езеро, за краткост наречено търпение. Коридорите си приличат, макар цветовете им да са различни. Винаги преобладава бялото, много фаянс и цимент. Но няма да ме обездвижат, познавам походката с патерици. Два помощни крака стигащи по подмишниците. Движат се едновремено с болния крак, който само маркира походка. Оставям дълга хлъзгаща следа след себе си, по нея се надявам да се върна. Още е рано за улицата. Там е опасно за прохождащи. А коридорите са ми омръзнали. Виждам как се стесняват някъде далеч пред мен. Като клетка без хранилка са, а аз съм врабчето, което се блъска в стените, при опита си да излети. Продължавам да си повтарям, пета, пръсти, пета, пръсти. Важното е да маркирам походката, иначе ще изгубя равновесие. Единствено мисълта ми е свободна, изпреварва ме и понякога не съм сигурна дали ще се върне. Гърбовете пред мен също са бели, показват ми посоката. Май бялото започва да ми харесва. Ще го включа в категорията „хубаво”. С този механизъм в себе си, приличам на полуробот. Извадили са запчатката, която ме спъваше, но ми е необходимо време за адаптация. Тогава движението ще стане плавно и гладко. Ще трябва да приема чуждото за свое. Излизам на терасата. Навън е пролет. И вятърът е бял, когато докосва лицето ми. Усмихвам се, въпреки...”Хубавото” е пред мен, нещо като светофар, свети зелено. Точно в този момент ми се иска да съм хвърчило. Да достигна бялото на облаците. Винаги има някаква граница, до която стигаш. От там нататък е илюзия. Важното е да се задържиш. Вдишвам синьото и се връщам в коридора. Там в края е стаята, временна и гостоприемна. Стените ѝ са бели.


Публикувано от hixxtam на 02.05.2009 @ 10:44:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   nadya

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 03:36:31 часа

добави твой текст
"Акомодация" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Акомодация
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 02.05.2009 @ 11:01:40
(Профил | Изпрати бележка)
!!!


Re: Акомодация
от nadya на 02.05.2009 @ 12:32:41
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/
Понякога нямаме избор и точно тогава осъзнаваме хубавите неща...а те излиза, че са съвсем обикновени, но до този момент не сме ги забелязвали...

:)

]


Re: Акомодация
от seal11 (angelstih@abv.bg) на 02.05.2009 @ 11:19:24
(Профил | Изпрати бележка)
"Драсканици в болницата 2" :))

Само дето положението на Чудомир е било безнадеждно, а при теб добрите неща предстоят! Желая ти го от все сърце, поздрави :))))


Re: Акомодация
от nadya на 02.05.2009 @ 12:48:03
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/
Да си призная...писах го доста преди да ми се случи, с надеждата, че нещата ще се подредят по този начин...

Благодаря за пожеланията!:)

]


Re: Акомодация
от sineva на 02.05.2009 @ 12:35:39
(Профил | Изпрати бележка)
Започнала си да преминаваш на зелено...
Първо духа ти ...
И след него Ти!!!
А синьото така зове...
Вдишвай Наде!
То зарежда.
С обич!
И съм с теб!:)))


Re: Акомодация
от nadya на 02.05.2009 @ 14:11:44
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/
Благодаря, Синева!

Като гледам през доста цветове се налага да премина, за да се завърна при себе си...

{}

]


Re: Акомодация
от mariq-desislava на 02.05.2009 @ 15:12:44
(Профил | Изпрати бележка)
Силно психологичен текст.;)


Re: Акомодация
от nadya на 02.05.2009 @ 16:41:06
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/
Понякога нещата се случват, за да направят по-силни...

Благодаря, Деси!:)

]


Re: Акомодация
от abcddcba (abcddcb@abv.bg) на 03.05.2009 @ 07:37:37
(Профил | Изпрати бележка)
"Единствено мисълта ми е свободна, изпреварва ме и понякога не съм сигурна дали ще се върне..."

Много силно!!!Сякаш е написано по действителен случай...Поздрави!!!


Re: Акомодация
от nadya на 03.05.2009 @ 07:56:25
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/
Има периоди на адаптация, които са толкова продължителни, че границите на търпението се свиват...положителното мислене е нещо задължително...

Никак не ми се иска да е действителност, но понякога е трудно да избягаш от нея.

Поздрав и за теб!

]