причини:
1. седем бика са пуснали на свобода в съседното село.
2. имам седем желания, а последното е да нямам предните шест.
3. неизплатеното, за което, според Плъки, някой ден някой ще ме подири,
когато спра да мисля за последствията.
Поне не писах за надежди, за мечти и небосклони.
Сто бика бясно риха по утъпкания от въпроси път.
Чупиха ръце на молещи, нозе на вярващи и нови клони.
Надявала съм се, до днес, че някой ден ще спрат.
Но пак е ден, като премного дни наподобени други.
Дори и празниците ни са странно вещо повторение.
Трапези, избродирани от вечните и верните съпруги.
Любов, забравила какво е истинското откровение.
И затова мълча, и си предплащам бунта закъсняващ.
Ще бъде късно да ме изкупуват с вярна обич в рая.
Светът наоколо е пак пиян от празници, не опияняващ.
А аз излизам от пиесата и не искам да се изиграя.
Стига режисьори, стига недомлъвки божии, които
все трябва някакси да схващам вярно, точно, априори.
Искам да е сбъднато, не платено, сито или изпито.
Щастие, за което се не плаща, даже и не се говори.
Затова сега прощавам думите, прослужили идеята,
че онзи ден на истина не е ни лесен, нито е награда.
Седем бика в тръс пристигат. Трябваше да онемея,
но пея във душата си, съборила последната ограда.