автор: MarinaD

Два чадъра се спряха на тротоара,
черен и пъстър, като дъга.
Погледи два се срещнаха. Някак
пиринчено звънък стана дъжда!

Усмивки две, мълком, си казаха много.
Топъл лъч блесна в небесни очи.
Гореща вълна се разби в огнен поглед. . .
Дъждът затанцува във капки- искри!

Чадърите в обща посока поеха,
черният с пъстрия, като дъга.
И погледите се носеха леко,
дори не разбраха, че спрял бе дъжда