автор: pastirka

Избрах на май зеленото блюдо.
Дори на тебе мога да разкажа
как се измътих във едно гнездо.
Съдбата ли реши да ме накаже?

Повярвах аз, че моите крила
са силни и ще стигна върховете,
но глупава наивност е била
мечтата. Предизвиках боговете.

Крилете ми понякога тежат
като ненужен патос на душата.
И стършели-въпроси в мен жужат,
а с блясък присмехулен е луната.

Но всяко утро с птичия си глас
стрелките на надеждата навивам.
Не знам ще ми повярваш ли, но аз
опитвам да летя. За да съм жива.