автор: tiamat

Върви си,Джим,
аз мога да пия и сама-
до дъно, без да ми се пие.
И да казвам "Наздраве"
на някакви странници
които си мислят,
че съм леко момиче
/ и други така мислят,
нали Джим,
защото ти така нарисува тази картина,
която продаде,за да се нахраниш./
Разбирам Джим,
всичко освен движенията на четката ти
по платното,
по което продупчи голотата ми,
наричайки я слабост.
От него те гледаха очите ми,
ужасени от погледа,
по който прочетох наслада
и задоволство.
...
Пуша много,знаеш ли?
Това ми помага да не мисля
за сънищата.
Твоите сънища.
които надничат нощем под клепачите ми
И играят нямо всички сцени,
А аз сама им измислям думи,
за да не си тръгнат гладни.
Те са по-истински от теб,знаеш ли?
Защото поне могат да си отидат,
а ти си най-невъзможната ми липса.
Върви си,Джим!
Аз мога да пия и сама,
за да забравя за платното,
което отреди да ми бъде дом
и за всички сънища,
които не нарисува.