автор: kasiana

На persian

Прашинка съм аз - от лъчи осветена.
От вятър подета - все летя и летя.
В сърцето си малко нося Вселената
и лъха на планинските диви цветя.

Прашинка съм аз. Но през мене препускат
като млади коне - горди, смели мечти.
Този век - с палец вечно на спусъка
в свойта ядрена лудост не ще ги вгорчи.

Прашинка съм аз, ала в мене живее
непокорният род, моят български род!
Той ми дава кураж с Балкана да пея,
да стъпвам по мъжки под небесния свод.

Прашинка съм аз. Миг от звездна Вселена.
И Вселена във миг от всевечния кръг.
Ще ме смеси дъждът с пръстта ни свещена
да поникна във билка - орфеевски стрък.

29.04.2009 г.