автор: Milena_

камък връз камък не остана
пресъхнаха гераните също майчина гръд
без кърма и един само сълзеше
като окото на стареца с треперещи нозе

черни ластари плъзнаха по дворищата
суховеят гонеше псетата из пепелищата
дорде Росина девойчица не запея
и сякаш бисери й устица ронеше
та вятърът бърже дъжда гонеше
и към сухото вода носеше

изпея Росинка всички песни
ръце й литнаха в малки птички
устни й в розовото на зората
да милва с утрото избуяли росни полята