автор: felisia

Остана да довтаса само Той,
но малко ми онръзна да го чакам
и чувствам как по мен пълзи умора,
която притъпява сетивата.
Запалих си една цигара в мрака ,
а всъщност никога не пуша
след никотин олеква на душата
от всички близки все това съм слушала.
Горчи дима , изкашлях го на облаци
и никак не се чувствам по-щастлива
а ми се спи - ужасно ми се "спи",
но мисълта за него ме задържа жива.
Дали ще дойде...? - Чакам цяла вечност
да завали вълшебен дъжд , та да прогледне
да ме погледне и да види изведнъж
че устните ми са създадени за него.
Да разбере , че много го обичам
с онази - тихата любов ,
която не взривява небесата
но продължава да пулсира доживот.
Какво ли чакам. Знам , че е зает.
Онези двете и при него се отбиха
дано да му напомнят , че Елизабет
не е преставала да го обича.