автор: gitchka_gramatikova

Изсвири за мене Лунната соната.
Под пръстите ти да се разлее нежност –
ограбена самотница в дъжда,
да я приютим в сърцата си тъгуващи.
И нищо, че навън се мръкна рано.
И нищо, че със теб не сме си близки.
И чужди не сме си, свири. Пианото
говори с твоя глас. Със мойте думи
очертава ситни листи, покапали
по твойта и моята буза... Свири.
И нека да забравим, че ние с теб
не ще си нивга принадлежим.
И само този сладък миг отключи
стаявания шепот в нас, че сме живи.
И трептим. Свири. Аз мълком
ще приседна и ще те послушам,
а после със луната бледа ще си ида.
По-богата с нас, болката отмята
вече буен кичур и развиделено
ме повежда там, където няма друго.
Нищо друго... Додето не заглъхне
и последният акорд на твоето пиано
и не попия с поглед твоя поглед,
аз ще слушам в унес Лунната соната.

28.03.2009

музика