автор: frezija

Посвещавам на баща ми,
който ме напусна преди трийсет години,
тази болка

Тази болка от трийсет лета
трийсет зими света пренарежда.
Бавно пие от мене кръвта,
за да багри на другите преждата.

И стои на парчета милион
несглобен на живота ми пъзела
и със грохот на стар камион
теб кълне, а мен връзва на възел.

Няма лек, няма помен дори
да си иде от мен, да се махне.
Ще живея ли, татко, кажи?
Ти ще бъдеш ли жив, татко, страх ме е!