мразя да съм права
и да срещам питащи
мъртви души излизащи
от завои на тъмни тунели
нося молба и тих стон
после бодеж в сърцето
сигнален ден
с форма на костенурка
уморено дишам
а лъч светлина
през медна кандилница
осветява ръцете ми
късам парцали
влача черни дрипи
редове кост върху кост
пръстени огнени
играят с мен
само на сън сред
думи и избавления
сянка от писец
и проскърцващ лист
аромат на диви теменуги
вартоломеева нощ
убийствена нощ
нарисува писмо
с кървав печат
срязва пъпната връв
с майка рождена
а там в безнадеждния дъжд
отива си поредния човек
взел на гърба си
тъга и измама
горда душа
и надежда за следващ
избор тежък и
жесток живот
накъсан като кино лента
за високо ниво
на достъп
отговарям на въпроси
на мъртви души
мразя да съм права
и влизам отново в тунела
на тъмното прозрение
мир
П.С А с вас винаги има още някой. Бъдете добри!