На майка ми Мария
Ти ме научи да не плача.
Да не тъжа на мъжко рамо.
Да бъда силна даже в здрача,
тежащ в душата като камък.
Ти ме научи да премина
живота като нестинарка,
та въглените в мен да стинат,
да не усещам болка жарка.
Ти ме научи да обичам
дори, когато ме раняват,
че раната е Боже птиче,
което ще ме съживява.
Ти ме научи... И съм силна.
Но в мен душата стене, мамо:
жадува болка непосилна
да сподели със мъжко рамо.
26.04.2009 г.