автор: tomatroev

ЛЕВ БАЛКАНСКИ ДО ТОМА ТРОЕВ

Здравей, Троев,

Да знаеш, че те чета и направо ти се кефя!
Така си ги подхванал, пич!
Давай, карай все така и не се бой!... Аз съм с тебе...
Защото всички ги знаем каква стока са ония и е хубаво, че сега ги почнахте! Хванахте ги на мушката, нали, заедно с Генек и Доктора? И тях ги чета...
Е, да, ще кажат някои, подхванаха ги, ама късно, сега, чак накрая, преди изборите, а те четири години си развяваха байряка и си оплетоха кошниците и сега – какво, дето се вика: ще хванете на босия цървулите!
На ви сега свобода, на ви сега демокрация!
И каква стана тя накрая след 20 години?
Вчера срещам на „Графа” оня, спортният коментатор от телевизията нали го знаеш, с бялата коса, дето жена му беше в къщата на Големия брат? И той ми вика: „Чуй един много готин виц: „Какво щеше да стане, ако не беше 10 ноември? Ами на оня от бившото Политбюро синът щеше да бъде министър-председател, на другия синът му щеше да бъде Главен прокурор на Републиката, а пък синът на третия – председател на Народното събрание! Да не им казвам имената, приятелю, че да не стане лошо!
Ега ти промяната!”
Така ми викаше тоя, спортният коментатор. Ама и той, завалията, хептен остаря, откак жена му го заряза, говори ги все такива едни, че и още по-серт, ама кой му обръща внимание и кой го взема на сериозна?!
Ти от коя партия беше?
Аз бях заедно с Лупи, от неговата партия бях, ама като видях накъде отива работата, овреме се откачих...
Видя ли го Лупи, как се осра?
Аз откога му виках още: „А бе, Сашко, по-кротко бе, брат, не бъди толкова алчен, то всичкото, дето го крадеш, къде ще го носиш – в гроба ли?!
Ама той, алчен: лапа лапа!... Че и отворил една уста сега – не можеш да го надприказваш... Като си се осрал, мълчи си поне там...
Ама донякъде е и прав, да знаеш!
Като че ли само той е взимал?! Другите не крадоха ли? Всички крадат! И политици, и попове – всички са една и съща стока от бивши ченгета! Хайде сега тук да не ги изброявам кой и по колко... Ама на, Лупи опра пешкира.
Спомням си, на времето, на село, малък бях, баща ми с дядо си говорят и той като каже за някой: „А бе, той, тате, чини ми се свестен човек...” А пък дядо му дума: „Ганчо, вика, моето момче, я ми кажи, тоя чиляк има ли гъз?” Е, ами как, отговаря баща ми, как няма да има, жив човек е...” „Щом има гъз, значи има и уста...” – продължава дядо. „Еми, има, казва пак баща ми, как няма да има...” А дядо: „Той, щом има уста и гъз, значи яде и ака... / Друга дума каза дядо, ама хайде така да я напишем – сее... / А пък щом един човек яде и сее, не ми казвай, че е по-различен от другите!...”
Ама и ти май навремето беше от нашата партия... Що ми се струваш познат? Нали бяхте тогава вие една група младоци, все философи и литератори – за социалдемокрация говорехте, за социален хуманизъм там мечтаехте...
Хубаво, че ти отдавна ги разбра какви са и се махна от там. И ето на: сега стихове пишеш, книжки издаваш, четат ги хората... И правилно си направил! Пиши си, пиши си – не е за тебе оная работа, мръсна е тя, не ти трябва да се цапаш...
И аз напоследък, като те гледам тебе, като гледам и Шопа / Нали го помниш, от нашите – и той станал поет, и той за Иисус говори и за кръста, дето всеки трябвало да си го носел.../, и други, гледам, започнаха да пишат: кой автобиография, кой биография... и си викам: те, умни, учени хора, не са прости, щом така са се захванали с това нещо, значи далавера някаква има в тази работа, не го правят те така за този, дето духа, пада и от там някоя и друга пара!...
Питах аз тоя, питах оня, преди да ти пиша и на тебе, не ме мисли за прост. Ето, и Генек, и Доктора, нали сте все заедно? Питам ги, а те и двамата се правят на улави!... Отидох първо при Генек / Познаваме се ние с него отдавна. /, човек опитен, уж врял и кипял в тия работи, а той ми вика: „Какво да ти кажа, наборе, никаква файда няма от писането, аз, кай, сега само вече ей така, повече за занимавка, да минава времето го правя... И за поддържане на формата!...”
Ходих после и при другия, при Доктора, а той ми вика: „Няма, казва, бай Левчо, никаква далавера, само за слава пишем и за честта юнашка!”
Бъзика ме един вид, разбираш ли, и ми цитира Ботев!
Хайде, холан, и ние сме чели Ботев, и ние сме учили навремето в училище наизуст „Жив е той, жив е!”...
Вярно, учени хора сте, образовани, имате дипломи, ама ако е за дипломи, и аз имам...
Да не би аз да нямам?!
Е, моите не са баш като вашите, нали знаеш, ходих аз тук-там навремето, дадох на когото, колкото трябва... така стават сега тези работи! И за бакалавър имам,
после и магистър станах, а сега, отскоро, съм и доктор на науките, вярно, по икономика и мениджмънт / Тпфу! - да и се не види и думата, даже и като я напиша и пак ми се изкривява езика! Руският, да ти кажа, по го владея, ама тоя английски ще ме умори... /. Ама и аз това си избрах да ми напишат... Ако бях поискал – и доктор по философия можех да стана!
Ама нали имам магазин в София, търговец съм, ето сега и предприемач станах...
Друго си е, да ти пише на визитката / като дойда, ще ти донеса аз няколко, ей така, дет се вика, реклама да направим на фирмата! /: „д. и. н. Лев Балкански – търговия и мениджмънт”!
Та, затова, значи, ти пиша, ти си човек възпитан, учител си бил, няма като ония двамата да ме изпързаляш. Кажи ми честно, като на приятел: колко, според тебе, ще можеш да изкараш от твоите „Тайни евангелия”, като ги пуснеш на пазара?
А пък аз тогава, като знам, сам ще си направя моята сметка...
Какво съм намислил да пиша ли?
Е, тук вече е интересното!
Не се бой, няма да ти взема занаята! А пък и хляб има за всички,нали?
Туй сега, дето ще ти го кажа, Троев, за първи път с тебе ще го споделя. Досега на никого не съм го казвал. Но ти ми се виждаш честен човек...
За начало ще ти кажа, че коренът ми е от село, от Ясна поляна! Панимайш?
Е, явно не панимаеш и затова сега ще ти го обясня подробно. Ето, учил си история, литература, нали знаеш, че Толстой е идвал на няколко пъти в България, в Ясна поляна е направил братство. Същият де, Лев Толстой, графът, писателят, нали аз на него съм кръстен?!
Не се чуди, не се чуди!... Какво си мислиш, Тома, приятелю, че само ти имаш известен пра прадядо?! Ако е работа, и моят е не по-малко известен! Ей сега, като ти разкажа, ще разбереш как е станало...
Да, точно така, и селото е наречено така, заради него! Ето,виждаш ли?!Аз какво ти казвам... Като дошъл, значи писателят от Русия за първи път в нашето село, харесал той моята пра баба, тогава тя била някъде към 16-18 годишно момиче. Е, вярно, селянка, може и да не е била много грамотна, но явно била хубава, брате!
Та Лев Николаевич, графът, залюбил, значи, баба ми...
Знаеш, нали, чел си, че Толстой си падал по селянки, пичът му с пич! Имал си той тая слабост и там, в Русия... Там, крепостни селянки дал Господ! Не знам, може да си е падал по по-грубото, този граф! А пък и жена му, графините нали ги знаеш: изнежени, изтънчени... Кой я знае каква е била префърцунена: „Ах, тази вечер, съпруже, аз нещо нямам настроение за любовна игра, ще се оттегля в покоите си и цяла нощ ще чета „Страданията на младия Вертер” !...”

Следва продължение...