макове милват ме с устните ти
пристъпя ли в градината с вълшебствата
свръх-новите просветват в чанове
с пулса си бродираме цветя
в звездните полета на Вселената
всяко цвете е молитва с изгрева
и бяла птица от ръцете ни литнала
по спиралите пътуваме на Времето
роним се в златното на цветето
с аромата му изтляваме
и в тишина се безплътно зазоряваме...