автор: jantreya

Пресъхна чучурът на любовта.
                                        Задръсти се
от шлаката на дългото мълчание.
Засъхнаха милувките по пръстите.
Копнежът се превърна в разстояние.

Изчезна поривът да бъдем близки.
Мумифицира болката в очите ни.
Разпадна се на пясък обелиска
от страст,
          разбиван с ярост от вините ни.
Изпепеля зелената надежда,
че сме открили тайните скрижали
на вечната любов.
                              Така подвеждащо
извършвахме свещени ритуали
и ореолно светеха косите ни
сред тежките ухания на амбра,
над дланите ни сухи сато свитъци,
но никога не ни достигна храброст
да се преселим в сянката на другия,
да зачертаем собственото его,
фаталните различия, заслугите.
Едно да станем.
                        Алфа и омега.