автор: timon

на Камий

Чувам камбаните на празнотата.
Цигарата догаря в зеленото на сенките
по стиснатите пръсти;
до стъпките на тесногръдите,
затворили във паяжинени души спасението си.
Изваяли до лудост наранените ръце
със острите си нокти да оставят дупки.
Заради невъзможността
да си жена във мъжки свят
до бебешките дрипи,
провесили неизброимата си паст -
загадъчно наострили огньове,
и целият камбанен звън,
опитващ да те приглуши до мраморност.
Необяснимото на цялото проклето съзидание -
трептят обесените му лъчи
под окосените ти гениални пръсти…