автор: Pobeditel

Дъх на обич, с вкус на космични векове,
в чистия копнеж на сърцето ти открих.
Минутите преливат във магични часове,
възторжените ти флуиди превръщам в стих.

На екс живеем в пределите на шарен свят,
бъдеще от светлина ден след ден градим.
И Виенски валс за душите ни е звук познат,
към утрини от слънчеви лъчи с теб вървим.

С поглед горещ превръщаме зима в топлина,
думите са скъпи перли от времето родени.
С чувствата си насищаме света със доброта,
от звездите ярки ние ще сме вдъхновени.

Няма на Земята друга по-вълнуваща жена.
Ти си разцъфнал цвят сред пролетни треви,
към духовния рай мечтаната от мен врата.
Губим се и се откриваме в небесни синеви.

С обичта си пулса на времето ще спрем,
убедени в смисъла на вечната й красота.
Силите си за вълшебния миг да отдадем,
животът превърнат в триумф на любовта.

Орлите се реят високо в синьото небе,
на свободата изящен природен знак.
Да изкачим в себе си всички върхове,
на послание за щастие да бъдем флаг.

Над притихващия град нощта се спуска,
мислите потъват в дълбок и цветен сън.
Божествената тръпка нас не ни напуска,
отново утре ще сме най-влюбеният звън.