автор: Ika

Оставят стъпките ми перлени следи,
като трапчинките на твоята усмивка
прозрачни, светли мидени сълзи
изтупа облачната ми завивка.

На чайките по сивите криле
златист прашец от тъжните ми мигли
дъждът, под шапката ми скрит,
опитва се лицето ми да близне.

Една цигулка с птиците запя,
морето се побърка от вълнение
чадърите издуваха платна,
изгубих думите си от смущение.

В дъждовните следобеди на май,
ако в небето птици се целуват
ела да видиш в стъпките ми на брега,
очите ми за твоите тъгуват . . .