Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 362
ХуЛитери: 0
Всичко: 362

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПесничка
раздел: Поезия
автор: Lachistata

Ние сме едни, а те са другите.
Без точка на пресичане
и без упорна точка

мечтите ни стареят
някъде по паралела
на тази линия,
която отникъде тръгва
и през чукари, поля и градини
никъде свършва.
Свършват мечтите ни
в среднощния влак
сред пияни, бездомни,
смрадливи несретници,
захапали лакомо сухия хляб,
сякаш това е достатъчно.
По-глухи сме с тебе, приятелю,
за глуми и глупости,
отесня ни до болка светът
и не слушаме.
Тъп, плосък екран е светът,
натъпкан до гуша с баналности,
ужаси, цифри и знакове,
мръсни мангизи и гадости,
диети, гимнастики.
Крадци и развратници винаги има,
има и плачещи,
а ти- ти си по-шарен отвсякога
и децата ни също ги има...

Омръзна ми... Втръсна ми
да спасявам
каквото не искам да помня,
да спасявам калейдоскопа
на малкия, личния свят
от нахални самотници.
Ние сме двама,
те са всички останали,
разсмей ме отново
с твоята тъпа цинична шега
и кажи, че съм хубава
през мъниста от щастие.
Ела, успокой се, приятлю мой...
В хамак на ръба на света
над всички превземки,
суети и битуване,
през огледало поглеждаме
другите, смешните, кухите...
И се кискаме, кискаме,
отеква нашият смях
за минута космическо време...
Сетне се връщаме,
ръка във ръка
с калейдоскопи в сърцата си,
малко побъркани...


Публикувано от alfa_c на 22.04.2009 @ 10:52:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Lachistata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.03.2024 год. / 02:17:51 часа

добави твой текст
"Песничка" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Песничка
от Hely на 22.04.2009 @ 11:10:19
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/
Невероятно стихотворение! Обновяващо!
Образно, наситено с чувства!

Трябва му едно по-точно заглавие!

Възхитени, приятно побъркани поздрави, Лъчиста!


Re: Песничка
от lachistata на 30.04.2009 @ 19:02:28
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, радвам се, че те хвана настроението, повече приятно побъркани хора трябва...

]