автор: kasiana

Сънувам вече рядко, че летя,
че се вдигам с тласъци нагоре,
че пресичам с порив вечността
в търсене на истинските хора.

Вече съм отскубнато перо
от крилете на ранена птица.
И палячото ми Пиеро
с бяло е перде в зениците.

Сляп е той. Не ще да ме теши,
весело да пее покрай мене.
В ъгъла с фалцета си пищи
своята трогателна поема...

Вземам го и с водните бои
болните очета "оперирам".
Той прогледна. Но се спотаи-
с ириси, студени като бира.

Не позна приятелката в мен-
времето не бе ме пощадило.
Пиеро ме търсеше смутен.
Толкова ли бях се променила?!

В този миг във стаята влетя
пъстрокрила пеперуда.
Грабна Пиеро и отлетя
някъде. И къщата събуди.

Беше внучката! Дете добро!
Беше моята любимка малка!
Засия от радост Пиеро -
бе открил пак своята Русалка.

17.11.2002 г.